Вървях до теб притихнала, смълчана
по пътищата прашни и добри.
Но знаех аз, че имам твойто рамо
и твойте нежни, щастливи очи.
И ето, че се връщам пак във спомена
на всичките, отминалите дни,
Вървяхме ние двамата по пътя,
но сред приятели, а не сами.
Обходихме надлъж и шир Родината,
където прати те дълга.
Приятелю мили, не спомняй си зимата.
Обичай живота и птичите нежни ята. ...