Изповед

Вървях до теб притихнала, смълчана

по пътищата прашни и добри.

Но знаех аз, че имам твойто рамо

и твойте нежни, щастливи очи.

И ето,  че се връщам пак във  спомена

на всичките, отминалите  дни,

Вървяхме ние  двамата по пътя,

но сред приятели,  а  не сами.

Обходихме надлъж и шир Родината,

където  прати  те дълга.

Приятелю мили, не спомняй си зимата.

Обичай живота  и  птичите нежни ята.

Благославям аз съдбата си,

която с тебе ме събра.

Какво бих правила без дирята,

която следвах и в съня.

Ето, че дойде и краят,

на моята малка изповед.

Ти ми показа даже и раят.

Благодаря,  любими, и привет!