21.03.2015 г., 8:54

Изповед

487 0 0

Вървях до теб притихнала, смълчана

по пътищата прашни и добри.

Но знаех аз, че имам твойто рамо

и твойте нежни, щастливи очи.

 

И ето,  че се връщам пак във  спомена

на всичките, отминалите  дни,

Вървяхме ние  двамата по пътя,

но сред приятели,  а  не сами.

 

Обходихме надлъж и шир Родината,

където  прати  те дълга.

Приятелю мили, не спомняй си зимата.

Обичай живота  и  птичите нежни ята.

 

Благославям аз съдбата си,

която с тебе ме събра.

Какво бих правила без дирята,

която следвах и в съня.

 

Ето, че дойде и краят,

на моята малка изповед.

Ти ми показа даже и раят.

Благодаря,  любими, и привет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мара Паунчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...