21 мар. 2015 г., 08:54

Изповед

488 0 0

Вървях до теб притихнала, смълчана

по пътищата прашни и добри.

Но знаех аз, че имам твойто рамо

и твойте нежни, щастливи очи.

 

И ето,  че се връщам пак във  спомена

на всичките, отминалите  дни,

Вървяхме ние  двамата по пътя,

но сред приятели,  а  не сами.

 

Обходихме надлъж и шир Родината,

където  прати  те дълга.

Приятелю мили, не спомняй си зимата.

Обичай живота  и  птичите нежни ята.

 

Благославям аз съдбата си,

която с тебе ме събра.

Какво бих правила без дирята,

която следвах и в съня.

 

Ето, че дойде и краят,

на моята малка изповед.

Ти ми показа даже и раят.

Благодаря,  любими, и привет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мара Паунчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...