13 feb 2007, 22:41

Изповед

  Poesía
2.5K 0 18
Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.

Изпитах копнежа на мъжките длани,
бушувах от ревност, изгарях от страст,
но все бях самотна или неразбрана,
макар че бях винаги искрена аз.

Остана ми само неясна надежда 
и някакъв странен, изгарящ копнеж:
да бъда обичана, ласкава, нежна,
да бие сърцето ми в ритъм горещ.

Дали ще ме искаш такава - ранена
от обич, измами и зла суета,
познала вкуса на сълзите солени,
изгубила своята детска мечта.

Ще дойда при теб оголяла и боса.
Дали ще ме вземеш такава - не знам,
но в зестра единствено обич ще нося
в замяна на твоята обич и плам.

Не искай от мене да бъда различна.
Не ме наранявай с лъжи или гняв.
За цял живот днес аз на теб се обричам,
стопли ме с дъха си, с целувки и смях. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....