Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.
Изпитах копнежа на мъжките длани,
бушувах от ревност, изгарях от страст,
но все бях самотна или неразбрана,
макар че бях винаги искрена аз.
Остана ми само неясна надежда
и някакъв странен, изгарящ копнеж:
да бъда обичана, ласкава, нежна,
да бие сърцето ми в ритъм горещ. ...