Изповед
Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.
Изпитах копнежа на мъжките длани,
бушувах от ревност, изгарях от страст,
но все бях самотна или неразбрана,
макар че бях винаги искрена аз.
Остана ми само неясна надежда
и някакъв странен, изгарящ копнеж:
да бъда обичана, ласкава, нежна,
да бие сърцето ми в ритъм горещ.
Дали ще ме искаш такава - ранена
от обич, измами и зла суета,
познала вкуса на сълзите солени,
изгубила своята детска мечта.
Ще дойда при теб оголяла и боса.
Дали ще ме вземеш такава - не знам,
но в зестра единствено обич ще нося
в замяна на твоята обич и плам.
Не искай от мене да бъда различна.
Не ме наранявай с лъжи или гняв.
За цял живот днес аз на теб се обричам,
стопли ме с дъха си, с целувки и смях.
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.
Изпитах копнежа на мъжките длани,
бушувах от ревност, изгарях от страст,
но все бях самотна или неразбрана,
макар че бях винаги искрена аз.
Остана ми само неясна надежда
и някакъв странен, изгарящ копнеж:
да бъда обичана, ласкава, нежна,
да бие сърцето ми в ритъм горещ.
Дали ще ме искаш такава - ранена
от обич, измами и зла суета,
познала вкуса на сълзите солени,
изгубила своята детска мечта.
Ще дойда при теб оголяла и боса.
Дали ще ме вземеш такава - не знам,
но в зестра единствено обич ще нося
в замяна на твоята обич и плам.
Не искай от мене да бъда различна.
Не ме наранявай с лъжи или гняв.
За цял живот днес аз на теб се обричам,
стопли ме с дъха си, с целувки и смях.
© Нели Вангелова All rights reserved.
