13 февр. 2007 г., 22:41

Изповед

2.5K 0 18
Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.

Изпитах копнежа на мъжките длани,
бушувах от ревност, изгарях от страст,
но все бях самотна или неразбрана,
макар че бях винаги искрена аз.

Остана ми само неясна надежда 
и някакъв странен, изгарящ копнеж:
да бъда обичана, ласкава, нежна,
да бие сърцето ми в ритъм горещ.

Дали ще ме искаш такава - ранена
от обич, измами и зла суета,
познала вкуса на сълзите солени,
изгубила своята детска мечта.

Ще дойда при теб оголяла и боса.
Дали ще ме вземеш такава - не знам,
но в зестра единствено обич ще нося
в замяна на твоята обич и плам.

Не искай от мене да бъда различна.
Не ме наранявай с лъжи или гняв.
За цял живот днес аз на теб се обричам,
стопли ме с дъха си, с целувки и смях. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...