without_a_definition (Мария Василева)
259 258
19 abr 2007, 9:24

Изповед 

  Poesía
604 0 3
 

Мисълта ми няма допирна точка

със света, изтъкан от позьорство.

В плана на Бога липсва отсрочка,

наказуемо е всякакво актьорство.


Чувствата ми са силно невидими

за хората, които не гледат нагоре.

На картата с пътищата неведоми

не са нарисувани знаците за „мое".


Действията ми съдържат свойство,

което ги прави да бъдат чудновати.

И  не е това душевно разстройство,

а опит да създавам нещата крилати.


Радостта ми винаги се разширява,

преливаща е на талази извън мен.

Тъмните места достига и озарява,

разтопяваща последния вледенен.


За тъгата в мен няма вместилище,

тя може да бъде почти необятна,

превърната е в свято хранилище,

там сама за себе си съм понятна.


За мечтите си избягвам да говоря,

защото те идват от друга вселена.

Уморих се непрекъснато да споря

и пак съзерцавам нищото изумена.


Отрекла съм онази външна форма

и търся на всяка цена съдържание.

Къде е искрицата най-чудотворна,

която да заплени моето внимание?

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...и определено се справяш много добре!
    Поздрави!
  • Благодаря за конструктивната критика!
    В интерес на истината, подредеността е в следствие на един блог с мой познат, който ми се скара, че не пиша в рими..Всъщност аз пиша лирика от 3-4 месеца и все още ми е забавно да се опитвам да вмъквам идеите си в рамката на определен ритъм и рима.

  • а опит да създавам нещата крилати.

    По-добре е "а опит да създам нещата крилати."

    Освен това имам чувството, че тези рими (в които просто нямаш равна - аз по-подредени стихотворения не съм чела) ще ти изгиграят лоша шега, защото по този начин малко по-трудно можеш да кажеш това, което искаш. Или поне аз не те разбирам!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??