Изповед
Мисълта ми няма допирна точка
със света, изтъкан от позьорство.
В плана на Бога липсва отсрочка,
наказуемо е всякакво актьорство.
Чувствата ми са силно невидими
за хората, които не гледат нагоре.
На картата с пътищата неведоми
не са нарисувани знаците за „мое".
Действията ми съдържат свойство,
което ги прави да бъдат чудновати.
И не е това душевно разстройство,
а опит да създавам нещата крилати.
Радостта ми винаги се разширява,
преливаща е на талази извън мен.
Тъмните места достига и озарява,
разтопяваща последния вледенен.
За тъгата в мен няма вместилище,
тя може да бъде почти необятна,
превърната е в свято хранилище,
там сама за себе си съм понятна.
За мечтите си избягвам да говоря,
защото те идват от друга вселена.
Уморих се непрекъснато да споря
и пак съзерцавам нищото изумена.
Отрекла съм онази външна форма
и търся на всяка цена съдържание.
Къде е искрицата най-чудотворна,
която да заплени моето внимание?
© Мария Василева All rights reserved.
