5 abr 2007, 17:39

ИЗПОВЕД

  Poesía
917 0 17
 

ИЗПОВЕД



След хилядите изневери

около нас и вътре в нас

уши е трудно да намериш

дори за своя собствен глас.


Парливи рикошети светват

по знамето на доблестта

и загорчават всички клетви,

изляти с пламнали уста.


А неизказаните думи

душат доволния ни страх -

страха на предпазливо умния,

със който много пропилях -


от себе си, от свойта вяра,

от чувството да бъда чист

пред собственото си изгаряне,

ведно с надраскания лист!...


Че и насън у мен клокочат -

поразредени в съвестта -

неизяснени многоточия,

позамъглена яснота...



Ванилин Гавраилов


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...