5.04.2007 г., 17:39

ИЗПОВЕД

912 0 17
 

ИЗПОВЕД



След хилядите изневери

около нас и вътре в нас

уши е трудно да намериш

дори за своя собствен глас.


Парливи рикошети светват

по знамето на доблестта

и загорчават всички клетви,

изляти с пламнали уста.


А неизказаните думи

душат доволния ни страх -

страха на предпазливо умния,

със който много пропилях -


от себе си, от свойта вяра,

от чувството да бъда чист

пред собственото си изгаряне,

ведно с надраскания лист!...


Че и насън у мен клокочат -

поразредени в съвестта -

неизяснени многоточия,

позамъглена яснота...



Ванилин Гавраилов


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...