ИЗПОВЕД
ИЗПОВЕД
След хилядите изневери
около нас и вътре в нас
уши е трудно да намериш
дори за своя собствен глас.
Парливи рикошети светват
по знамето на доблестта
и загорчават всички клетви,
изляти с пламнали уста.
А неизказаните думи
душат доволния ни страх -
страха на предпазливо умния,
със който много пропилях -
от себе си, от свойта вяра,
от чувството да бъда чист
пред собственото си изгаряне,
ведно с надраскания лист!...
Че и насън у мен клокочат -
поразредени в съвестта -
неизяснени многоточия,
позамъглена яснота...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
