Apr 5, 2007, 5:39 PM

ИЗПОВЕД

  Poetry
914 0 17
 

ИЗПОВЕД



След хилядите изневери

около нас и вътре в нас

уши е трудно да намериш

дори за своя собствен глас.


Парливи рикошети светват

по знамето на доблестта

и загорчават всички клетви,

изляти с пламнали уста.


А неизказаните думи

душат доволния ни страх -

страха на предпазливо умния,

със който много пропилях -


от себе си, от свойта вяра,

от чувството да бъда чист

пред собственото си изгаряне,

ведно с надраскания лист!...


Че и насън у мен клокочат -

поразредени в съвестта -

неизяснени многоточия,

позамъглена яснота...



Ванилин Гавраилов


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...