Не бе то скоро – преди две години.

Приятели със тебе бяхме двама

и чак сега, след толкова изтекли дни,

ще трябва да разнищваме отново тая драма.

Аз те обичах, обичаше ме може би и ти,

но двамата мълчахме,

не споделихме своите мечти.

На моя път се друг изпречи,

неопитна и млада още бях.

Повярвах на лъжливите му речи

и сякаш пак отново оживях.

Но не за дълго, всичко е било измама

изчезнаха прекрасните слова,

5 – 6 писма и вечната раздяла,

останах аз отново пак сама.

Така е с всеки, който вярва във звездите,

в луната и в прекрасните слова,

така и мен пропаднаха мечтите,

приятелю, това е любовта...

Сега отново ти стоиш пред мен

със поглед влюбен – мъничко смутен,

предложи ми да бъдем двама,

ний заедно със тебе ден след ден ...

И аз все още те обичам,

да кажа “не” не мога, не звучи,

но нужно ли е истината да отричам?

Сърцето ми за тебе пак тупти.