Feb 13, 2008, 2:42 PM

Изповед

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Не бе то скоро – преди две години.

Приятели със тебе бяхме двама

и чак сега, след толкова изтекли дни,

ще трябва да разнищваме отново тая драма.

Аз те обичах, обичаше ме може би и ти,

но двамата мълчахме,

не споделихме своите мечти.

На моя път се друг изпречи,

неопитна и млада още бях.

Повярвах на лъжливите му речи

и сякаш пак отново оживях.

Но не за дълго, всичко е било измама

изчезнаха прекрасните слова,

5 – 6 писма и вечната раздяла,

останах аз отново пак сама.

Така е с всеки, който вярва във звездите,

в луната и в прекрасните слова,

така и мен пропаднаха мечтите,

приятелю, това е любовта...

Сега отново ти стоиш пред мен

със поглед влюбен – мъничко смутен,

предложи ми да бъдем двама,

ний заедно със тебе ден след ден ...

И аз все още те обичам,

да кажа “не” не мога, не звучи,

но нужно ли е истината да отричам?

Сърцето ми за тебе пак тупти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...