13.02.2008 г., 14:42

Изповед

1.1K 0 0

Не бе то скоро – преди две години.

Приятели със тебе бяхме двама

и чак сега, след толкова изтекли дни,

ще трябва да разнищваме отново тая драма.

Аз те обичах, обичаше ме може би и ти,

но двамата мълчахме,

не споделихме своите мечти.

На моя път се друг изпречи,

неопитна и млада още бях.

Повярвах на лъжливите му речи

и сякаш пак отново оживях.

Но не за дълго, всичко е било измама

изчезнаха прекрасните слова,

5 – 6 писма и вечната раздяла,

останах аз отново пак сама.

Така е с всеки, който вярва във звездите,

в луната и в прекрасните слова,

така и мен пропаднаха мечтите,

приятелю, това е любовта...

Сега отново ти стоиш пред мен

със поглед влюбен – мъничко смутен,

предложи ми да бъдем двама,

ний заедно със тебе ден след ден ...

И аз все още те обичам,

да кажа “не” не мога, не звучи,

но нужно ли е истината да отричам?

Сърцето ми за тебе пак тупти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...