13.02.2008 г., 14:42

Изповед

1.1K 0 0

Не бе то скоро – преди две години.

Приятели със тебе бяхме двама

и чак сега, след толкова изтекли дни,

ще трябва да разнищваме отново тая драма.

Аз те обичах, обичаше ме може би и ти,

но двамата мълчахме,

не споделихме своите мечти.

На моя път се друг изпречи,

неопитна и млада още бях.

Повярвах на лъжливите му речи

и сякаш пак отново оживях.

Но не за дълго, всичко е било измама

изчезнаха прекрасните слова,

5 – 6 писма и вечната раздяла,

останах аз отново пак сама.

Така е с всеки, който вярва във звездите,

в луната и в прекрасните слова,

така и мен пропаднаха мечтите,

приятелю, това е любовта...

Сега отново ти стоиш пред мен

със поглед влюбен – мъничко смутен,

предложи ми да бъдем двама,

ний заедно със тебе ден след ден ...

И аз все още те обичам,

да кажа “не” не мога, не звучи,

но нужно ли е истината да отричам?

Сърцето ми за тебе пак тупти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...