Изповед на един „Член“
Цял живот живея тъй,
както тате ме научи,
партията да си обичам,
да съм и́ верен, като куче.
Но дойдоха времена,
партията се разцепи,
стана две, а не една,
всеки юрна се да гепи.
Захвърчаха АПК- та,
то не бе приватизация
на заводи из страната,
на имоти в регулация.
Изпокараха се всички
за имоти и парички,
всеки партия си направи
със субсидии да борави.
Ха сега, къде да ида???
Разчлених се и не знам...
дето и да се завра,
все от мо́ите са там.
Реших, че ще ги сменям аз,
през месец, седмица, година,
който днеска е на власт,
да не взема да се мина.
Даже на протести ходих,
в ролята на провокатор
и тъй съдбата завъртя ме,
че мисля, в другия живот,
нейде ще съм Вентилатор.
Авт. Весо: 07.11.2019г.
© Веселин Христов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »