7 нояб. 2019 г., 19:13  

Изповед на един "Член"

1.3K 0 3

Изповед на един „Член“

 

Цял живот живея тъй,

както тате ме научи,

партията да си обичам,

да съм и́ верен, като куче.

 

Но дойдоха времена,

партията се разцепи,

стана две, а не една,

всеки юрна се да гепи.

 

Захвърчаха  АПК- та,

то не бе приватизация

на заводи из страната,

на имоти в регулация.

 

Изпокараха се всички

за имоти и парички,

всеки партия си направи

със субсидии да борави.

 

Ха сега, къде да ида???

Разчлених се и не знам...

дето и да се завра,

все от мо́ите са  там.

 

Реших, че ще ги сменям аз,

през месец, седмица, година,

който днеска е на власт,

да не взема да се мина.

 

Даже на протести ходих,

в ролята на провокатор

и тъй съдбата завъртя ме,

че мисля, в другия живот,

нейде ще съм Вентилатор.

 

Авт. Весо: 07.11.2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

  • Хаххаахаа.... радвам се, че те усмихнах "Ангелче". Ама лирическият ми много Духовит се оказа.
  • Ха ха ха .... така е Жоре. Ем духа, ем си върти задника като ветропоказател. Всяка прилика с действителни лица е случайна.
  • Абе с две думи, ролята на лирическия е ясна, да духа 😋
    Усмивка с оттенък на тъга.
    Поздрави и пожелания за успех в конкурса.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...