8 sept 2007, 11:23
Изповедта ми... (Последно признание)
558
0
3
Ангели прелитат в тъмното небе,
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
© Стеси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ех, че хубаво написан стих!Тъжно е мила Стефани, но ме радва красотата на стиха ти. С обич.
-
Страхотно е
-
Хей, Стеф! Тъжно е, но е добро.
Аз ти се доверявам , мила!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
