8.09.2007 г., 11:23 ч.
Изповедта ми... (Последно признание)
569
0
3
Ангели прелитат в тъмното небе,
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
© Стеси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, че хубаво написан стих!Тъжно е мила Стефани, но ме радва красотата на стиха ти. С обич.
-
Страхотно е
-
Хей, Стеф! Тъжно е, но е добро.
Аз ти се доверявам , мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
