8 сент. 2007 г., 11:23
Изповедта ми... (Последно признание)
556
0
3
Ангели прелитат в тъмното небе,
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.
© Стеси Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ех, че хубаво написан стих!Тъжно е мила Стефани, но ме радва красотата на стиха ти. С обич.
-
Страхотно е
-
Хей, Стеф! Тъжно е, но е добро.
Аз ти се доверявам , мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
