Sep 8, 2007, 11:23 AM

Изповедта ми... (Последно признание)

  Poetry
718 0 3
Ангели прелитат в тъмното небе,
спасяват душата от падение.
Крилете им натежали са
от болката, пречупени
от чуждото презрение.
Как да тая напразна надежда
и аз като тях не мога да летя,
падайки под тежеста на
заслужените обвинения,
опитвах се да се променя.
Никой не ми даде възможност,
никой не ми се довери
и ангелите уморени падат
и тях от изповедта ми ги боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...