Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам
и облякох ти ризата топла за своя,
и обух на нозете си твоите тежки ботуши,
на калта по червения гръб да проходя.
Твоя малка Алиса, нахранила куче и гарвани,
днес от глад и насита, от жажда и дъжд съм разбрала,
и не питам, и никой не казва, ще трябва ли
да обяздя реката, от тясно корито преляла. ...