Изповядваща теб
Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам
и облякох ти ризата топла за своя,
и обух на нозете си твоите тежки ботуши,
на калта по червения гръб да проходя.
Твоя малка Алиса, нахранила куче и гарвани,
днес от глад и насита, от жажда и дъжд съм разбрала,
и не питам, и никой не казва, ще трябва ли
да обяздя реката, от тясно корито преляла.
Но те водя, прекрачвай полекичка двора на църквата!
По обелки от ябълки стъпват добрите ни страсти.
Ти недей ме помисляй за друга,
защото съм първата,
изповядваща теб и очакваща твое причастие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
