16 feb 2023, 15:29

Изпратен от черната грива на слънцето

  Poesía » Otra
795 7 4

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното.
Късове плът ще отрязва лъчът от окото,
изпратен от черната грива на слънцето.
...Ще имам ли право на свое последно желание,
дори когато е вече безсмислено...?
За да остави плътта ми едно разстояние -
по-дълго от профила звезден
                                               на земната истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
    и ме преследва страхът в очите на рибите..."
    Вик и тишина, страх и риби, силата на думите! Поздравления, Младен!
  • Не се отказва последно желание на осъдения! То се изпълнява от Вселената! Прекрасен стих с много въпроси за размисъл! Поздравления!
  • Всеки има право на последно желание,макар не казано на глас то,Бог чува и прощава!Силен стих,Приятелю,замисляш!!!Мога само да ,Аплодирам!!!
  • Колко ли дълъг е наистина "профила звезден на земната истина"? Философските житейски въпроси, които задаваш в произведенията си винаги ме впечатляват силно, Младене. Впечатли ме! Макар и да си излязъл от строгата форма на класическия стих, заслужаваш адмирации!👍

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....