16 февр. 2023 г., 15:29

Изпратен от черната грива на слънцето

Поэзия » Другая

799 7 4

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното.
Късове плът ще отрязва лъчът от окото,
изпратен от черната грива на слънцето.
...Ще имам ли право на свое последно желание,
дори когато е вече безсмислено...?
За да остави плътта ми едно разстояние -
по-дълго от профила звезден
на земната истина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

РосиДимова (Росица Димова)

"Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите..."
Вик и тишина, страх и риби, силата на думите! Поздравления, Младен!

2023-02-17T21:22:25+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Не се отказва последно желание на осъдения! То се изпълнява от Вселената! Прекрасен стих с много въпроси за размисъл! Поздравления!

2023-02-16T22:51:31+02:00
aap (Ангел)

Всеки има право на последно желание,макар не казано на глас то,Бог чува и прощава!Силен стих,Приятелю,замисляш!!!Мога само да ,Аплодирам!!!

2023-02-16T18:51:38+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Колко ли дълъг е наистина "профила звезден на земната истина"? Философските житейски въпроси, които задаваш в произведенията си винаги ме впечатляват силно, Младене. Впечатли ме! Макар и да си излязъл от строгата форма на класическия стих, заслужаваш адмирации!👍

2023-02-16T15:44:23+02:00