16.02.2023 г., 15:29 ч.
Изпратен от черната грива на слънцето
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното.
Късове плът ще отрязва лъчът от окото,
изпратен от черната грива на слънцето.
...Ще имам ли право на свое последно желание,
дори когато е вече безсмислено...?
За да остави плътта ми едно разстояние -
по-дълго от профила звезден
на земната истина.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не се отказва последно желание на осъдения! То се изпълнява от Вселената! Прекрасен стих с много въпроси за размисъл! Поздравления!
-
Не чакай да ти дават правото на последно желание, кажи го! Истината земна трябва да се казва глас, да се чува силно, да заразява, да провокира мисълта, както го правиш сега чрез стихотворението си! Поздравления, Младене!
-
Всеки има право на последно желание,макар не казано на глас то,Бог чува и прощава!Силен стих,Приятелю,замисляш!!!Мога само да ,Аплодирам!!!
-
Осъден от безсмислието на този алчен свят, в който човекът с ужас и страх оцелява. Ще потъне в бездната, без право дори на последно желание...Силно!
-
Колко ли дълъг е наистина "профила звезден на земната истина"? Философските житейски въпроси, които задаваш в произведенията си винаги ме впечатляват силно, Младене. Впечатли ме! Макар и да си излязъл от строгата форма на класическия стих, заслужаваш адмирации!👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и ме преследва страхът в очите на рибите..."
Вик и тишина, страх и риби, силата на думите! Поздравления, Младен!