Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното.
Късове плът ще отрязва лъчът от окото,
изпратен от черната грива на слънцето.
...Ще имам ли право на свое последно желание,
дори когато е вече безсмислено...?
За да остави плътта ми едно разстояние -
по-дълго от профила звезден
на земната истина.
© Младен Мисана All rights reserved.
и ме преследва страхът в очите на рибите..."
Вик и тишина, страх и риби, силата на думите! Поздравления, Младен!