3 feb 2010, 9:11

Изпратете sms на кратък номер

  Poesía » Civil
1.2K 0 1

Протягам невидима ръка – шептя:

Милост за Хаити! Милост за хаитянските деца!

Не зная кода на вашите сърца,

но пращам този есемес…

И за децата във Фалуджа, във Дарфур и в Кербала;

за робите-деца във Индия…

Децата – роби на поробен свят.

 

Милост за Хаити! Слушам и повтарям…

И чакам да отмине тътенът на земетръса,

подет от медийна вълна. Но не!

Нейде полиция веригата разкъса.

Безработните разпръсна…

„Милост!” – слушам, и така повтарям.

 

Очи затварям, но със сърцето виждам

дете, което няма да дочака, въпреки сълзите,

майка му да се събуди

под развалините на града.

Железобетонът детството пречупи

и затисна давещо човешката душа.

 

Клепачите повдигам и сред площадите съзирам

безработните бащи и майки,

настръхнали, преплели решително ръце,

посрещат пороя полицейски палки.

Безработните и те...

Лицето на дете със поглед ням

от глад, от ужас и обида.

 

В Хаити удари земетръс!

В Ирак - американски бомби!

Като се замисля, къде ли още не!

А нас – безработица застигна,

удря подло и ръце така извива,

гърло търси да напипа...

Безработица удари!

Алчно ни съсипа!

 

За благотворителност разтворихте сърце...

А за безработните кога?

Не зная кода, но ако има нейде кратък номер,

препратете този есемес!

Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!

Живот спасете!

Бъдете все пак хора!

Помогнете на безработните и техните деца!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!
    Живот спасете!
    Бъдете все пак хора!
    Покъртително,истинско,изстрадано!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...