Протягам невидима ръка – шептя:

Милост за Хаити! Милост за хаитянските деца!

Не зная кода на вашите сърца,

но пращам този есемес…

И за децата във Фалуджа, във Дарфур и в Кербала;

за робите-деца във Индия…

Децата – роби на поробен свят.

Милост за Хаити! Слушам и повтарям…

И чакам да отмине тътенът на земетръса,

подет от медийна вълна. Но не!

Нейде полиция веригата разкъса.

Безработните разпръсна…

„Милост!” – слушам, и така повтарям.

Очи затварям, но със сърцето виждам

дете, което няма да дочака, въпреки сълзите,

майка му да се събуди

под развалините на града.

Железобетонът детството пречупи

и затисна давещо човешката душа.

Клепачите повдигам и сред площадите съзирам

безработните бащи и майки,

настръхнали, преплели решително ръце,

посрещат пороя полицейски палки.

Безработните и те...

Лицето на дете със поглед ням

от глад, от ужас и обида.

В Хаити удари земетръс!

В Ирак - американски бомби!

Като се замисля, къде ли още не!

А нас – безработица застигна,

удря подло и ръце така извива,

гърло търси да напипа...

Безработица удари!

Алчно ни съсипа!

За благотворителност разтворихте сърце...

А за безработните кога?

Не зная кода, но ако има нейде кратък номер,

препратете този есемес!

Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!

Живот спасете!

Бъдете все пак хора!

Помогнете на безработните и техните деца!