Протягам невидима ръка – шептя:
Милост за Хаити! Милост за хаитянските деца!
Не зная кода на вашите сърца,
но пращам този есемес…
И за децата във Фалуджа, във Дарфур и в Кербала;
за робите-деца във Индия…
Децата – роби на поробен свят.
Милост за Хаити! Слушам и повтарям…
И чакам да отмине тътенът на земетръса,
подет от медийна вълна. Но не!
Нейде полиция веригата разкъса.
Безработните разпръсна…
„Милост!” – слушам, и така повтарям.
Очи затварям, но със сърцето виждам
дете, което няма да дочака, въпреки сълзите,
майка му да се събуди
под развалините на града.
Железобетонът детството пречупи
и затисна давещо човешката душа.
Клепачите повдигам и сред площадите съзирам
безработните бащи и майки,
настръхнали, преплели решително ръце,
посрещат пороя полицейски палки.
Безработните и те...
Лицето на дете със поглед ням
от глад, от ужас и обида.
В Хаити удари земетръс!
В Ирак - американски бомби!
Като се замисля, къде ли още не!
А нас – безработица застигна,
удря подло и ръце така извива,
гърло търси да напипа...
Безработица удари!
Алчно ни съсипа!
За благотворителност разтворихте сърце...
А за безработните кога?
Не зная кода, но ако има нейде кратък номер,
препратете този есемес!
Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!
Живот спасете!
Бъдете все пак хора!
Помогнете на безработните и техните деца!
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Живот спасете!
Бъдете все пак хора!
Покъртително,истинско,изстрадано!