3.02.2010 г., 9:11

Изпратете sms на кратък номер

1.2K 0 1

Протягам невидима ръка – шептя:

Милост за Хаити! Милост за хаитянските деца!

Не зная кода на вашите сърца,

но пращам този есемес…

И за децата във Фалуджа, във Дарфур и в Кербала;

за робите-деца във Индия…

Децата – роби на поробен свят.

 

Милост за Хаити! Слушам и повтарям…

И чакам да отмине тътенът на земетръса,

подет от медийна вълна. Но не!

Нейде полиция веригата разкъса.

Безработните разпръсна…

„Милост!” – слушам, и така повтарям.

 

Очи затварям, но със сърцето виждам

дете, което няма да дочака, въпреки сълзите,

майка му да се събуди

под развалините на града.

Железобетонът детството пречупи

и затисна давещо човешката душа.

 

Клепачите повдигам и сред площадите съзирам

безработните бащи и майки,

настръхнали, преплели решително ръце,

посрещат пороя полицейски палки.

Безработните и те...

Лицето на дете със поглед ням

от глад, от ужас и обида.

 

В Хаити удари земетръс!

В Ирак - американски бомби!

Като се замисля, къде ли още не!

А нас – безработица застигна,

удря подло и ръце така извива,

гърло търси да напипа...

Безработица удари!

Алчно ни съсипа!

 

За благотворителност разтворихте сърце...

А за безработните кога?

Не зная кода, но ако има нейде кратък номер,

препратете този есемес!

Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!

Живот спасете!

Бъдете все пак хора!

Помогнете на безработните и техните деца!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Назначете безработен! Помогнете на дете в беда!
    Живот спасете!
    Бъдете все пак хора!
    Покъртително,истинско,изстрадано!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...