Моите стъпки -
в стъпките на някой,
преди мен живял.
Такъв е Божият закон,
или - природният.
А после - същото,
с наследниците ми.
Душата ми се слива
със предишните души.
И с бъдещите.
Думите безсилни са,
дори най-силните.
Вървя, вървя…
И падам, ставам.
Някой ден,
след време
всичко ще се свърши.
Някога.
Дано посрещна залезния ден
изправен.
© Петър Димитров Todos los derechos reservados