Петър1 (Петър Димитров)
75 4682
27 нояб. 2024 г., 06:27

Изправен 

  Поэзия
109 1 2

Моите стъпки -

в стъпките на някой,

преди мен живял.

Такъв е Божият закон,

или - природният.

А после - същото,

с наследниците ми.

Душата ми се слива 

със предишните души.

И с бъдещите.

Думите безсилни са,

дори най-силните.

Вървя, вървя…

И падам, ставам.

Някой ден,

след време

всичко ще се свърши.

Някога.

Дано посрещна залезния ден

изправен.

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е най-добре. Четох преди време за Ксеркс, или Дарий, не помня точно, който казал следното по време на последната си битка: “Докато държа меч в ръката си, никой не е по-голям от мене.”
  • Някога служех по границата. Имаше един местен чешит - бай Райчо. Последното ти изречение ми напомни за неговите думи:" - Кога дойде време Господ да ме прибира, като дърво ударено от гръм, искам да си ида! "
Предложения
: ??:??