Индиана (Криси)
216 7914
13 feb 2008, 14:26

Изпредох облачето бяло 

  Poesía
676 0 22
 

 

Небето с облачето разговаря,

посипва го със синкав прах,

а то като къделка бяла

се къпе в неговия смях...

Със тях във утрото студено

поисках ведро да летя,

и спомени, сърце ранено,

далеч изпратих да вървят.

Изпредох облачето бяло

във мойта пламнала душа.

На късче от небе огряло,

вълшебни думички мълвя.

Така спасявам дните дълги

от тъмнината на света.

На воля мисли светли, мъдри,

оставям с мен да полетят!

 

© Криси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??