Изпредох облачето бяло
Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено
поисках ведро да летя,
и спомени, сърце ранено,
далеч изпратих да вървят.
Изпредох облачето бяло
във мойта пламнала душа.
На късче от небе огряло,
вълшебни думички мълвя.
Така спасявам дните дълги
от тъмнината на света.
На воля мисли светли, мъдри,
оставям с мен да полетят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
Приятно ми е да те чета.
