Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено
поисках ведро да летя,
и спомени, сърце ранено,
далеч изпратих да вървят.
Изпредох облачето бяло
във мойта пламнала душа.
На късче от небе огряло,
вълшебни думички мълвя.
Така спасявам дните дълги
от тъмнината на света.
На воля мисли светли, мъдри,
оставям с мен да полетят!
© Криси All rights reserved.
Приятно ми е да те чета.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
