Небето с облачето разговаря,
посипва го със синкав прах,
а то като къделка бяла
се къпе в неговия смях...
Със тях във утрото студено
поисках ведро да летя,
и спомени, сърце ранено,
далеч изпратих да вървят.
Изпредох облачето бяло
във мойта пламнала душа.
На късче от небе огряло,
вълшебни думички мълвя.
Така спасявам дните дълги
от тъмнината на света.
На воля мисли светли, мъдри,
оставям с мен да полетят!
© Криси All rights reserved.
Приятно ми е да те чета.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
