Индиана (Криси)
216 7914
13.02.2008 г., 14:26 ч.

Изпредох облачето бяло 

  Поезия
679 0 22
 

 

Небето с облачето разговаря,

посипва го със синкав прах,

а то като къделка бяла

се къпе в неговия смях...

Със тях във утрото студено

поисках ведро да летя,

и спомени, сърце ранено,

далеч изпратих да вървят.

Изпредох облачето бяло

във мойта пламнала душа.

На късче от небе огряло,

вълшебни думички мълвя.

Така спасявам дните дълги

от тъмнината на света.

На воля мисли светли, мъдри,

оставям с мен да полетят!

 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??