Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят,
душа да дам на всяка нощ бездушна,
в която всички пак преяли спят,
а ветровете няма как да гушна,
защото хром стихът ми и недраг,
се блъска и се връща от калкана,
или забравям с възрастта си как,
ръце не трябват, вятъра да хвана. ...