Изпросените добрини горчат
Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят,
душа да дам на всяка нощ бездушна,
в която всички пак преяли спят,
а ветровете няма как да гушна,
защото хром стихът ми и недраг,
се блъска и се връща от калкана,
или забравям с възрастта си как,
ръце не трябват, вятъра да хвана.
Събирам сутрин пак по всеки трън,
перцата на разпръснатите думи,
но хората човеци са насън
и сто бесила виснат помежду ни.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
