23 jun 2006, 7:15  

Изпушвам си историята

  Poesía
880 0 6

Цигарата - догаря бързо

ех проклетата...

Откраднат миг спасение

или самоубийство бавно?

Не, просто е едно видение,

за мен, която бягам славно.

Не, не че бягам, ами тлея,

с нея заедно догарям леко.

Може дълго и да не живея,

ала поне си зная битието.

Но вие... вие не пушете, моля!

Не се тровете, намерете друго,

което да си правите на воля

и да харесвате, но не за лудо.

А мен ли? Мен ме оставете

да допуша свойта траектория.

За мен вий просто забравете...

За вас съм само една история.


 

03.06.2006г / 29.01.2009г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Поли .
    Щастлива съм и пиша .
    И в мигове на тъга пак пиша .
    Но въпроса е да се получава нещо хубаво , нали .
  • Напомни ми за един стих:
    " Сама съм. Не чета. А само пуша.
    Здравей, забрава, скрита в никотина!
    Сама съм. Сянка в някаква градина,
    където листи и пчели не шушнат.
    И само самотата - цвят горчив,
    над бавните ми часове мълчи."

    Поздрав за стиха Етчи!
    Бъди щастлива и пиши
  • Благодаря на всички ви !
    Романтик , пак си направил съчетание от трите стиха . Хареса ми !
  • Поздравления!!!
  • Поздрави!!!Хенри

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...