Jun 23, 2006, 7:15 AM  

Изпушвам си историята

  Poetry
877 0 6

Цигарата - догаря бързо

ех проклетата...

Откраднат миг спасение

или самоубийство бавно?

Не, просто е едно видение,

за мен, която бягам славно.

Не, не че бягам, ами тлея,

с нея заедно догарям леко.

Може дълго и да не живея,

ала поне си зная битието.

Но вие... вие не пушете, моля!

Не се тровете, намерете друго,

което да си правите на воля

и да харесвате, но не за лудо.

А мен ли? Мен ме оставете

да допуша свойта траектория.

За мен вий просто забравете...

За вас съм само една история.


 

03.06.2006г / 29.01.2009г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Поли .
    Щастлива съм и пиша .
    И в мигове на тъга пак пиша .
    Но въпроса е да се получава нещо хубаво , нали .
  • Напомни ми за един стих:
    " Сама съм. Не чета. А само пуша.
    Здравей, забрава, скрита в никотина!
    Сама съм. Сянка в някаква градина,
    където листи и пчели не шушнат.
    И само самотата - цвят горчив,
    над бавните ми часове мълчи."

    Поздрав за стиха Етчи!
    Бъди щастлива и пиши
  • Благодаря на всички ви !
    Романтик , пак си направил съчетание от трите стиха . Хареса ми !
  • Поздравления!!!
  • Поздрави!!!Хенри

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...