23.06.2006 г., 7:15  

Изпушвам си историята

878 0 6

Цигарата - догаря бързо

ех проклетата...

Откраднат миг спасение

или самоубийство бавно?

Не, просто е едно видение,

за мен, която бягам славно.

Не, не че бягам, ами тлея,

с нея заедно догарям леко.

Може дълго и да не живея,

ала поне си зная битието.

Но вие... вие не пушете, моля!

Не се тровете, намерете друго,

което да си правите на воля

и да харесвате, но не за лудо.

А мен ли? Мен ме оставете

да допуша свойта траектория.

За мен вий просто забравете...

За вас съм само една история.


 

03.06.2006г / 29.01.2009г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Поли .
    Щастлива съм и пиша .
    И в мигове на тъга пак пиша .
    Но въпроса е да се получава нещо хубаво , нали .
  • Напомни ми за един стих:
    " Сама съм. Не чета. А само пуша.
    Здравей, забрава, скрита в никотина!
    Сама съм. Сянка в някаква градина,
    където листи и пчели не шушнат.
    И само самотата - цвят горчив,
    над бавните ми часове мълчи."

    Поздрав за стиха Етчи!
    Бъди щастлива и пиши
  • Благодаря на всички ви !
    Романтик , пак си направил съчетание от трите стиха . Хареса ми !
  • Поздравления!!!
  • Поздрави!!!Хенри

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...