19 dic 2015, 19:59

Изпържено

  Poesía » Otra
843 0 1

 

 

 

Изпържено

 

Изгарям грозно в слабост,

от какво естество е – няма значение.

Гордост ли да си викна за спасение

или себеуважение,

или поне инстинкт за самосъхранение?

 

Сценарият е пределно ясен –

слабост до край

и сила в самоунищожението.

 

(Далечен смях или лай

отеква вътрешно,

сръчква вялата трескавост

на унизеното тяло.)

 

Автоагресия,

цигари с динамит,

извратен апетит,

апатия по-добре,

уви,

пържен чешит.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...