19 dic 2015, 19:59

Изпържено

  Poesía » Otra
839 0 1

 

 

 

Изпържено

 

Изгарям грозно в слабост,

от какво естество е – няма значение.

Гордост ли да си викна за спасение

или себеуважение,

или поне инстинкт за самосъхранение?

 

Сценарият е пределно ясен –

слабост до край

и сила в самоунищожението.

 

(Далечен смях или лай

отеква вътрешно,

сръчква вялата трескавост

на унизеното тяло.)

 

Автоагресия,

цигари с динамит,

извратен апетит,

апатия по-добре,

уви,

пържен чешит.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...