Dec 19, 2015, 7:59 PM

Изпържено

  Poetry » Other
848 0 1

 

 

 

Изпържено

 

Изгарям грозно в слабост,

от какво естество е – няма значение.

Гордост ли да си викна за спасение

или себеуважение,

или поне инстинкт за самосъхранение?

 

Сценарият е пределно ясен –

слабост до край

и сила в самоунищожението.

 

(Далечен смях или лай

отеква вътрешно,

сръчква вялата трескавост

на унизеното тяло.)

 

Автоагресия,

цигари с динамит,

извратен апетит,

апатия по-добре,

уви,

пържен чешит.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...