Dec 19, 2015, 7:59 PM

Изпържено

  Poetry » Other
847 0 1

 

 

 

Изпържено

 

Изгарям грозно в слабост,

от какво естество е – няма значение.

Гордост ли да си викна за спасение

или себеуважение,

или поне инстинкт за самосъхранение?

 

Сценарият е пределно ясен –

слабост до край

и сила в самоунищожението.

 

(Далечен смях или лай

отеква вътрешно,

сръчква вялата трескавост

на унизеното тяло.)

 

Автоагресия,

цигари с динамит,

извратен апетит,

апатия по-добре,

уви,

пържен чешит.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...