19.12.2015 г., 19:59

Изпържено

844 0 1

 

 

 

Изпържено

 

Изгарям грозно в слабост,

от какво естество е – няма значение.

Гордост ли да си викна за спасение

или себеуважение,

или поне инстинкт за самосъхранение?

 

Сценарият е пределно ясен –

слабост до край

и сила в самоунищожението.

 

(Далечен смях или лай

отеква вътрешно,

сръчква вялата трескавост

на унизеното тяло.)

 

Автоагресия,

цигари с динамит,

извратен апетит,

апатия по-добре,

уви,

пържен чешит.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...