3 may 2017, 7:33

Изречена

  Poesía » Otra
588 0 5

          (На Мая Попова, по случай юбилея)

 

                 Изречена на нас обречена

                 да се бори до зори

                 с наште запетаѝ и черти.

                 Дошли от градове, гори.

  

                 Сега от нас ти приеми

                 букет от слънце и звезди!

                 Такива сме, такива сме били,

                  но ти на всички ни прости!

 

                 Били щастливи и нещастни,

                 млади, стари,

                 грозни и прекрасни,

                 тук и във чужбина,

                 в град и във селце!

 

                 Благодарим ти от сърце!

      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...