16 ago 2006, 16:51

Изречени разстояния

  Poesía
728 0 6
Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда.
Най-първото място, но в краен квартал.
Непознато лице призори се присънва.
Глас, в тишината, приятел издал.
Бялата птица, разпъната в полет...
слънчево тяло... и после пропадане.
Хоризонтът, натъпкан в единични килии.
Клетва... и клетва - бунт и въставане.
Съвест и дълг ятаците скрили.
Прощално писмо върху пощенска марка.
Изплатено обещание за следващи заеми.
Нещото гневно запрепуска през мрака.
Предплатени приятелства, услуги и наеми.
Сенчести птици кацат черно в клонака.
Пъпната връв... Остриета... Задънена улица!
Натежала череша в крилете на коса.
Детството, разстреляното в безпътица.
Пълнолунието в храма, през разрушения свод,
събрало моите със света отстояния...
Бреговете без лодки и дланта ти като брод.
И колко още неизречени разстояния?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Възхищавам се на точната оценка на хората тук!
  • Объркан стих, Митко. Прекалено много замисли в един стих. Разводнява се, според мен. Явно, вълните във Варна имат пръст... Най-искрени поздрави.
  • Благодаря ви, на всички
    (Във Варна времето е разкошно. Днес сутринта вълни над един метър - красота!)Поздрави!
    Вестин
  • И колко още изречени размисли? Знаеш ли, с малки изключения има заложен смисъл във всеки ред, когато се чете отзад- напред. Поздрав!
  • БРАВО!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...