Изречени разстояния
Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда.
Най-първото място, но в краен квартал.
Непознато лице призори се присънва.
Глас, в тишината, приятел издал.
Бялата птица, разпъната в полет...
слънчево тяло... и после пропадане.
Хоризонтът, натъпкан в единични килии.
Клетва... и клетва - бунт и въставане.
Съвест и дълг ятаците скрили.
Прощално писмо върху пощенска марка.
Изплатено обещание за следващи заеми.
Нещото гневно запрепуска през мрака.
Предплатени приятелства, услуги и наеми.
Сенчести птици кацат черно в клонака.
Пъпната връв... Остриета... Задънена улица!
Натежала череша в крилете на коса.
Детството, разстреляното в безпътица.
Пълнолунието в храма, през разрушения свод,
събрало моите със света отстояния...
Бреговете без лодки и дланта ти като брод.
И колко още неизречени разстояния?
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда.
Най-първото място, но в краен квартал.
Непознато лице призори се присънва.
Глас, в тишината, приятел издал.
Бялата птица, разпъната в полет...
слънчево тяло... и после пропадане.
Хоризонтът, натъпкан в единични килии.
Клетва... и клетва - бунт и въставане.
Съвест и дълг ятаците скрили.
Прощално писмо върху пощенска марка.
Изплатено обещание за следващи заеми.
Нещото гневно запрепуска през мрака.
Предплатени приятелства, услуги и наеми.
Сенчести птици кацат черно в клонака.
Пъпната връв... Остриета... Задънена улица!
Натежала череша в крилете на коса.
Детството, разстреляното в безпътица.
Пълнолунието в храма, през разрушения свод,
събрало моите със света отстояния...
Бреговете без лодки и дланта ти като брод.
И колко още неизречени разстояния?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Явно, вълните във Варна имат пръст...
