12 nov 2014, 23:42

Изречения в криворазбрана демокрация

  Poesía
456 0 1

Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия.
Вечно влажни очи.
Всичко е мръсотия.
Истината горчи.
Нагласени игрички.
Губи давност честта.
Псувни без кавички.
Непукист е властта.
Интернет се вълнува.
Бял "Радецки" мълчи.
Тишината се чува.
Роми сбъдват мечти.
Парламентът с ограда.
Всеки дом зад решетка.
Тежка, родна награда
в Европейска рулетка.
Не шумят вече дебри
и Балканът е ням.
Непреклоннити в "зебри",
а крадците във храм.

         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доб ро утро, Валентине! Не за първи път ти пиша коментар.
    Дълбоко преживявам болката ти.Боли ме за всички емигранти, но и тук
    не е за говорине.
    Творбата ти е силно докосваща.Достатъчно си казал, затова няма да цитирам.Стихът ти е прекрасен!Поздравявам те за талантливо сътвореното ти стихотворение.Дано скоро се промени картинката!
    Желая ти здраве и кураж!Оценям те най-високо!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...