15 nov 2007, 16:02

~Изстрел

1.6K 0 7
Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.

Красивите очи явно,
не са достатъчни...
За да си задоволен,
от думи недоизказани.

Това е моят дом,
изграден от тухли - лъжи.
И стените не са бели,
а изцапани със сълзи.

Прицелваш се,
в сърцето ми.
Чувам -
думи като изстрели.


***

Очите ти не са достатъчни,
за да ме задържат жива.
Очите ти не са достатъчни,
за да разчупят куршума.

Но изстрел един е нужен,
за да те пречупи.
Една капка кръв е достатъчна,
за да те удави.

Държиш оръжието.
С пръст на спусака.
Прицелваш се...
в сълзите ми.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много стилистически издържано, перфектен е
  • 6цата си я имаш,но тази снимка ме подтиска
  • оооо ти си била и поетеса. уау !впечатлена съм от стиха, много дързък и мрачен,но това е част от това да си поет
  • Много силно, перфектно,заслужаващо пълно 6.
  • Много силен стих, Васи!
    Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...