15.11.2007 г., 16:02

~Изстрел

1.6K 0 7
Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.

Красивите очи явно,
не са достатъчни...
За да си задоволен,
от думи недоизказани.

Това е моят дом,
изграден от тухли - лъжи.
И стените не са бели,
а изцапани със сълзи.

Прицелваш се,
в сърцето ми.
Чувам -
думи като изстрели.


***

Очите ти не са достатъчни,
за да ме задържат жива.
Очите ти не са достатъчни,
за да разчупят куршума.

Но изстрел един е нужен,
за да те пречупи.
Една капка кръв е достатъчна,
за да те удави.

Държиш оръжието.
С пръст на спусака.
Прицелваш се...
в сълзите ми.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много стилистически издържано, перфектен е
  • 6цата си я имаш,но тази снимка ме подтиска
  • оооо ти си била и поетеса. уау !впечатлена съм от стиха, много дързък и мрачен,но това е част от това да си поет
  • Много силно, перфектно,заслужаващо пълно 6.
  • Много силен стих, Васи!
    Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...