15.11.2007 г., 16:02

~Изстрел

1.6K 0 7
Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.

Красивите очи явно,
не са достатъчни...
За да си задоволен,
от думи недоизказани.

Това е моят дом,
изграден от тухли - лъжи.
И стените не са бели,
а изцапани със сълзи.

Прицелваш се,
в сърцето ми.
Чувам -
думи като изстрели.


***

Очите ти не са достатъчни,
за да ме задържат жива.
Очите ти не са достатъчни,
за да разчупят куршума.

Но изстрел един е нужен,
за да те пречупи.
Една капка кръв е достатъчна,
за да те удави.

Държиш оръжието.
С пръст на спусака.
Прицелваш се...
в сълзите ми.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много стилистически издържано, перфектен е
  • 6цата си я имаш,но тази снимка ме подтиска
  • оооо ти си била и поетеса. уау !впечатлена съм от стиха, много дързък и мрачен,но това е част от това да си поет
  • Много силно, перфектно,заслужаващо пълно 6.
  • Много силен стих, Васи!
    Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...