23 jul 2022, 13:04  

Изтляване на думите

1.2K 7 16

ИЗТЛЯВАНЕ НА ДУМИТЕ

Уж всичко скритом премълчах –

държах езика си завързан.

Не ми е повече до смях.

И кал се трупа много бързо.

 

Пленен сред сивата печал,

с наострен поглед – хищни нокти,

навярно ти не си разбрал,

че болката ми стана покрив.

 

Отглеждам вятър за душа.
Опитвам се да не сгреша –

в стремежа си да я опазя.

 

Подирих в думите нишан,

че любовта ми има шанс –

преди да прерасте в омраза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...