Изтляване на думите
ИЗТЛЯВАНЕ НА ДУМИТЕ
Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал,
с наострен поглед – хищни нокти,
навярно ти не си разбрал,
че болката ми стана покрив.
Отглеждам вятър за душа.
Опитвам се да не сгреша –
в стремежа си да я опазя.
Подирих в думите нишан,
че любовта ми има шанс –
преди да прерасте в омраза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
