23.07.2022 г., 13:04 ч.  

Изтляване на думите 

  Поезия » Строги форми
543 7 16

ИЗТЛЯВАНЕ НА ДУМИТЕ

Уж всичко скритом премълчах –

държах езика си завързан.

Не ми е повече до смях.

И кал се трупа много бързо.

 

Пленен сред сивата печал,

с наострен поглед – хищни нокти,

навярно ти не си разбрал,

че болката ми стана покрив.

 

Отглеждам вятър за душа.
Опитвам се да не сгреша –

в стремежа си да я опазя.

 

Подирих в думите нишан,

че любовта ми има шанс –

преди да прерасте в омраза.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??